Маршрутът започва от китното родопско село Могилица известно с Агушевите конаци и най-голямата дървена лъжица и бъклица в България! Информационна и указателна табела на центъра до Голямата лъжица дават старт на туристическия маршрут. Започва с изкачване на север от селото като след около километър се достига до махала Елинден от където вече се разкриват красиви гледки към Могилица и Арденския рид. Маршрута продължава по горски път като се редуват смесени гори и красиви поляни със страхотни пейзажи и гледки към част от горното поречие на река Арда. Пред очите ни се извисяват родопския връх Ком, Ардин връх и други красиви родопски върхове. На няколко места по пътя има чешми, а маркировката е поставена на отличителни места и показва правилния път при необходимост.
Така неусетно се достига до Варад. Обезлюдено селце, високо в планината. Разположено сред китните поляни на над 1200 м н.в. От тук вече се вижда и нашата цел. Местните го наричат Варадското кале. Представлява скалист връх, който е бил използван през различните епохи от траките, византийците и българите. Мястото е било една от многото родопски крепости функционирала по време на Византийската империя, а по-късно използвана и от българите за обрана от турските нашествия. Говори се обаче, че върхът е използван по-рано и от траките. Племената, които са населявали Родопите преди хиляди години.
Преминавайките през село Варад, пътят навлиза в смесена гора, в която могат да се видят много букови дървета, които внушават със своята дебелина. И така докато не достигнем и до най-дебелото дърво в района на горното поречие на Арда. Бук на стотици ако не и хиляди години, който ще ви накара да осъзнаете колко кратък е човешкия живот…
Маршрутът продължава все нагоре, гората става предимно иглолистна и ето, че достигаме до красиво оформена чешма, място за отдих и табела сочеща, че трябва да завием рязко наляво по тясна горска пътечка. Вече леко изморени леденостудената вода ни дава сили да преминем последните 800 м до крепостта. Тясната пътека лъкатуши из високите боровете, а природата около нас става все по-дива.
И така след бродене из гъстите гори изведнъж излизаме на скалистия връх. Гледката, която внезапно се открива пред нас е изумителна…На където и да се обърнем виждаме море от планини, а под краката ни са само отвесните скали и върховете на високите борове и смърчове. Ако трябва да изброим всички върхове, които се виждат ще трябва да отделим още доста време, но по-известните от тях са: масива на връх Голям Перелик, кулата Снежанка на Пампорово, Циганско Градище на южната ни граница, връх Ком, Ардин връх, гръцките планини Фалакро (Боздак) и Пангеон (Кушница) и други. Виждат се и няколко селца. По време на обиколката на върха ще се видите и останки от древните зидове, служели за защитни крепостни стени.
Обратният път става по друга пътека, която се спуска на юг към село Черешките и село Бориково. От там се връщаме до село Могилица и Голямата лъжица от където започнахме маршрута.
- Дължина на маршрута: 19км
- Денивелация: +550м
- Времетраене: 7-8часа
ВНИМАНИЕ!!!
През първите 2 км от втората част на маршрута (от крепостта посока с. Могилица) има опасност от падащи дървета! Не се препоръчва да се изполва тази пътека при ветровито време или обилен снеговалеж. В такава ситуация се върнете по същата пътека, от която дойдохте.