Казват, че на Балканите няма друга такава къща. Ние, като местни, сме склонни да се съгласим... но все пак ви оставяме да прецените сами.
Къща или крепост?
Агушевите конаци в Могилица са строени от Агуш ага между 1820 и 1843 година. Първата част е готова още през 1825-а. Това обаче не е една къща, а три свързани сгради, всяка със свой двор и свой кладенец, обградени от обща стена с кула. Заедно с дворовете заемат 3266 кв. м. Нищо чудно, че ги сравняват с късносредновековен замък.
Ако решите да преброите прозорците, ще ви спестим труда: 221 са. Вратите са 86, а комините 24.
Снежнобели варосани стени, тъмнокафяви греди и порти, широки чардаци и вътрешни дворове. Така де, трябва да се види, не да се разказва.
Какво да не пропуснете?
Фасадата гледа към изгрева и на юг. Кръглата кула има бойници, а най-горе в нея е малката писана стая.
Потърсете и каменната плоча с надпис от 1843 година. Годината на нея е изписана по мюсюлманския календар: 1258. Къде е плочата? Нека остане изненада.
Вътре има сбирки от халища, кърпи, черги и съдове. А в края на XIX и началото на XX век тук е имало една от най-големите частни библиотеки на Балканите: над 400 тома, 94 ръкописа и документи на арабски и турски.
През 1964 година конаците са обявени за паметник на културата от национално значение. През 2006 година са върнати на наследниците на Агуш ага, а днес са етнографски и архитектурен музей.
Как да ги посетите?
Конаците са в Могилица и се посещават като музей. Не са наш обект, но пък са ни съседи! За групово посещение се обадете предварително на стопаните. Работното време и билетите проверете на сайта им или се обадете на:
И още нещо. Родът на Агуш ага е имал и летни конаци, горе в Черешово. За съжаление те не са запазени... но мястото им е по маршрута Карталови присойки, така че ако минете оттам, ще знаете какво гледате.
Заслужават да бъдат видени!